Ще започна от откриването на площада в събота. Около 9 часа се наредихме на опашката за преминаване на технически преглед. Сложиха ни един куп джаджи по предното стъкло и зачакахме за официалния старт. Точно в 12 стартира руснака. Колата му беше гръцко Митсубиши 3,5. Имах възможност да я огледам. Общо взето нищо особено, 8 амортисьора с раширители, свалена ниско за стабилност по бързия Гръцки макадам. Втори стартираше местния рали шампион с Митсубиши L200 подготвено от-до за рали рейд състезания. Трети стартирах аз, а четвърти беше и единствения завършил също с Митсубиши 3,5. Колата му беше подготвена по подобие на руснака - чиста рали бегачка. 8 броя амортисьори Профлекс и настройки за бързо каране.

Придвижих ме се по асфалт 80 км. до истинския старт на състезанието, където беше разположен и сервиза, и щаба на състезанието. След старта от сервизната зона преминахме лиазон 2, около 20км до старта на SS1. Тук дойде и първата изненада за мен. На старта седеше само една табела. Никой не записваше времето за преминаване на лиазона и старта на специалния етап. Питах един от организаторите и той ми обясни,че сами си засичаме времето за преминаване на лиазона и стартираме през табелата, като транспондера отчита преминаването. За тези които не знаят - лиазон - етап който се преминава за точно време всяко предварение или закъснение са наказва.

SS - състезателен етап, кара се за най-добро време.

SS1 - Наредихме се преди табелата по реда по който бяхме стартирали и зачакахме. Първи стартира руснака и след него всички през една минута. Малко преди края на етапа го настигнах и на един десен завой успях да го изпреваря, като финиширахме заедно, L200 на гръка беше изчезнало, а следващите две коли се забавиха с около 3-5 минути. Тук поведох състезанието, предстоеше лиазон до ss2 и ss3.

Лиазон 3 - Кратко преминаване по асфалт след което започна само офроуд . Тук изведнъж настигнах и изпреварих L200, явно се беше объркал и беше минал напряко. Заедно стигнахме до старта на SS2.

Имах 40 минути изчакване до старта на ss2 и отидох на около 20км да заредя. Върнах се и видях, че на старта седи само Ровера и чака да му дойде времето което означава, преките конкуренти са с огромно наказание.

SS2 и SS3 - Нямаше за къде да бързаме трябваше да пазим колата и да поддържаме прилично темпо. Най големия проблем за нас беше роад бука с разлики от 200 до над 400 метра и една грешка от 3 км преди финала на ss3. Вече бяхме на фарове и навигацията беше ужасно трудна. Видяхме се с Омбре и Андро малко преди финала и разбрахме че въпреки проблемите сме се движили доста добре. Продължахме към Арахова влизайки в лиазон 4 или 5 вече не помня.

Там заредихме и се наредихме на старта на ss4.

SS4 - Вече сме на фарове от няколко часа, умората започна да се усеща. Тук бяхме с Тодор и Пепи, които стартираха заедно с нас. Учудиха ме колко яко карат след почти 10 часа каране. Покарахме заедно след което аз дръпнах напред преследвайки първото време в етапа. Това беше последния специален етап преди почивката. Поддържахме добро темпо и стигнахме на сервизната зона настигайки руснака и бялото паджеро. Поредния спечелен етап. L200 се беше отказал.

Почивката от 1 час след 12 часа каране ни дойде много добре. Знаехме че състезанието сега започва. Прахта в колата беше два пръста и едвам дишахме, а очите ни сълзяха. Умората ни натискаше все повече. Бяхме се схванали на спортните седалки. Специално сложеното гърне се беше откъснало и колата бучеше страхотно. Предстояха 12 часа до финала.

До сервиза се движихме около коринтския залив като терена беше перфектен за рали рейд, много обратни завой, бързи участъци, преминаване над огромни пропасти и невероятни гледки. На сервиза Омбре и Андро бързо прегледаха колата и я подготвиха за старта на втората част, всички бяхме усмихнати - вече ние бяхме звездите в състезанието. В руския лагер настроението беше минорно, като руснака беше готов да се откаже още там. Сърдеше се на всички гърци, макар че го подкрепяха 4 автомобила в трасето и един на асфалта и благодарение на тях стигна до сервизната зона. Тук направиха и неутрализалия (всички ни събраха и отново стартирахме през една минута). Придвижих ме се до остров Евия по асфалт. Цялата втора част на ралито щеше да бъде на този красив остров.

SS5 и SS6 - Отново бяхме броня в броня и имах визуален контрол върху развитието на състезанието. Тук започна и истинската битка, повече за доказване на личности отколкото за победа в състезанието. Трите коли - Руснака, бялото Паджеро и аз, бързо се събрахме на разтояние от няколко метра. Първи беше руснака, след него гръка и трети аз. Така бяхме стартирали. Прахта беше ужасна и ми се наложи да загася всички фарова за да мога да карам. Единственето което виждах бяха светлините на колата пред мен. След няколко километра в прахоляка успях да ги задмина и поведох, като бързо си осигурих малка преднина. Така стигнахме до асфалта, където поради грешка в пътната книга се объркахме и изостанахме. Постепенно отново настигнахме другите коли и след множесвто изпреварвания в прахоляка поведохме колоната. Отново бяхме първа кола и до финала на етапа оставаха 20 км. Бяхме карали без да спираме около 4 часа. В този етап се отказа руснака, а ровъра падна в дупка и остана там. Гръка се движеше малко зад мен. В този момент скъсах спирачен маркуч и останах без спирачки, но въпреки това стигнах до финала заедно с бялото паджеро. Тук се отрмонтирахме, като около 15 коли ни задминаха и продължиха към финала. Оставаха ни един супер тежък лиазон от 80 км., който беше чист състезателен етап поради краткото време за преминаване и ss7 - 80км. - последния и финал на състезанието. Тук също заредихме и пихме кафе с Тодор и Пепи. Всички ги гледаха като извънземни. Все пак карахме 18 часа почти без почивка.

Последния Лиазон - Тежко трасе, кал, урви, камъни. Карахме на ръба на възможностите си и на колата. Краткото време за преминаване ни караше да натискаме до край. Заради ремонта бяхме изостанали много и единствената ни цел беше да настигнем и задминем всички. Гърците не ни пускаха и се налагаше да правим много рисковани минавания покрай една или две коли. До края на етапа отново бяхме първи, като имахме преднина пред бялото паджеро и най-добрите в другия клас. Беше 7 сутринта слънцето ни убиваше. Преминаването от сянка на слънце криеше огромни рискове. Колкото и да чистихме прозореца отвътре, прахта от която не се виждаха уредите, се лепеше веднага и буквално като светне слънцето оставахме с нула видимост. Пътя се виеше над пропасти от по 400 метра над морето. Успяхме да влезнем във времето. Предстоеше ss7.

SS7 - Предстояха ни последните 80 км. Поради факта, че на тежкия лиазон едвам влезнахме във времето, нямахме никакво време да слезем от колата преди старта. Искахме да влезнем във всички времена, което щеше да бъде нов рекорт в историята на състезанието. Вече бяхме видели, че трасето е много трудно и преминаването на 80 км за два часа и половина означава каране на макс. С пълна мобилизация потеглихме.

Очите дращат и сълзят, всички движения са забавени. Десния ми крак болеше и въобще не го усещах. Навигатора имаше сила само да казва наляво или дясно. Карахме срещу слънцето по супер тежко трасе осеяно с паднали камъни, срещата с които би отнесло половината кола. Непрекъснато влизахме от слънце на сянка, което ни костваше резки спирачки. Така преминахме целия етап.  Оставаха ни 6 км до финала на състезанието. Пътя се оправи и вече усещахме победата. Но дойде и фаталния момент. Излязохме от гората и слънцето ни заслепи. Натиснах спирачка за да не излетя в някое дърво и се чу удар в предно дясно колело и колата се повлече по корем. Исках да викам от яд, след 1000км и 22 часа каране в последната дупка на трасето, след като бяхме преминали през десетки кризисни ситуации по трасето, след като можеше да стигнем до финала по инерция се случи белята.

Имах преднина от около час пред другите и зачакахме асистенцията. Омбре и Андро тръгнаха веднага с буса от сервизната зона към мен. Но отново лошия късмет проработи. Огромно задръстване на моста за влизане в острова ги забави два часа. През това време седях и гледах как оцелелите около 20 автомобила преминават покрай мен. Пристигна буса. Шесте километра които ми оставаха бяха изключително равен макадам. Организаторите бяха обявили отворен финал и момчетата ме качиха на колела за отрицателно време. Продължихме към финала и от там за сервизния парк. За съжаление малко преди сервиза разбрахме, че отворения финал е отменен и ние продължихме към хотела.

Благодаря на Пламен за героизма да седи в легена 24 часа и да се бори с идиотската пътна книга и непрекъснато не излизащите метри без да се оплаче нито веднъж.

Благодаря на Омбре (Ортаков) и Андро, че ми повярваха и ми предоставиха перфектен автомобил, като направиха всичко за да завърша като победител. Получиха награда за най-добра асистенция в ралито.

Благодаря на всички които ме наблюдаваха от България. За да спечелиш подобна натпревара трябва да дадеш 110% и вие бяхте тези които ме накараха да надскоча възможностите си.